Чета си за млад италиански ентусиаст от китайски произход - Паул Ши'и Сяо, който разказва за съвместния си опит с Хайдегер за превод на текста на Лаодзъ 道德经 (Даодъдзин) на вилата му в Todtnauberg през лятото на 1946г. Единственото документално свидетелство за това начинание, ако не се броят очакваните от Сяо позовавания в бележките Nachlass и препратката към 道 (дао) в лекцията Die Technik und die kehre (където се говори, че всякакъв тип доказателства за съществуването на Бог - онтологическо, космологическо, телеологическо, етическо и т. н. са толкова неоснователни, колкото и опитите да се номинира неизразимото ДАО), си остава следното преведено от Хайдегер двустишие по тълкуванието, което Сяо дава на йероглифите от фрагмента - "Кой може да пребивава в неподвижност и да задвижва нещата по Пътя към тяхната осветеност? Кой е в състояние чрез покоя да извика нещото към поява? Дао-то на Небето."
Иронията е, както разказва самият Сяо, че терминологичният педантизъм, безкрайни питания и опити за осветляване на подвъпросните места, както и някои пояснителни "вметки" в типично Хайдегеров стил, постепенно разколебават амбициозния, но и праволинеен китайски преводач. Някои етически дилеми около личността на Хайдегер, които вълнуват европейските хуманисти като Г. Марсел по онова време, още повече усложняват комуникативния процес, както и безкрайните разисквания на Хайдегер ("твърде прецизното по своето естество Хайдегерово мислене" по думите на Сяо и удивителните очи, които "сякаш СЛУШАТ с пронизващ поглед".
Така или иначе, се добавя и дилемата дали Сяо да приеме примамливите предложения да изнася лекции за Срещата на китайското мислене и Запада из Европа следващото лято (по същото време, когато се очакват съботните занимания с текста на Лаодзъ във вилата на Хайдегер да продължат) и въпреки, че младият преводач се блазни от евентуалната сензация на бъдещия съвместен превод, явно с цялостното си излъчване е внушавал разколебаност (която внимателен наблюдател като Хайдегер несъмнено е доловил). Следващото лято (на 1947) г. Сяо не получава покана за продължаване на съвместната работа, а само любезно кратко писмо от Хайдегер с негов собствен превод на горецитираните фрагменти от Даодъдзин, които преди това Сяо прецизно му е калиграфирал с оригиналните китайски знаци.
При по-късен техен разговор по друг повод и приканване от страна на трето лице това потенциално плодотворно сътрудничество да продължи, Хайдегер сочи недвусмислено към г-н Сяо и с тънка усмивка заявява, че въпросът трябва да бъде отправен към вего, защото всъщност той се е отказал от начинанието. И аз, както вероятно и Сяо (самият той не без опасения от изопачаване), се питам как ли би изглеждала китайската канонична класика, пре-ведена по пътеките на Хайдегеровото запитващо ревитализиране?
