Първи стъпки в катеренето                    На Master
Никога нямаше да се престраша да направя първата крачка, ако нямах пред себе си жив опит за привидно невъзможното: не просто вертикално предизвикателство към гравитацията, а пример за изключителната гъвкавост на "живеенето на ръба". Да поставяш Границата под въпрос с всяка следваща стъпка, е несравнимо преживяване - предизвикателство от смъртта към живота и обратно :).

Нещо като висш пилотаж в областта на себепознанието и самоконтрола - защото усещаш, че си буден едва след излаз от "мая": илюзията-сън, която по погрешка вземаме за съществуване... Относно т.нар. "крайна реалност" няма еднозначен отговор; ценното са самите пробиви - подстъп към Неизвестното, с което се сблъскваш в момент на максимално усилие и тотална концентрация!
Само майстор-инструктор можеше да разчупи скованото ми мислене и да "прекърши" телесната ми слабост, за да усетя вкуса на най-екстремния занаят: Пътуването към себе си. Докато ми даваше напътствия от подножието на скалата, в мен се пробуди едно ново усещане за сила, която превъзхожда теб-и-мен и ни издига отвъд "самостта и заедността".
Лесно следвах упътването, съзвучно с откровението на Пътя, защото то не бе външно, чисто техническо и с това отчуждаващо, а наподобяваше дълбоко-присъщ на всекиго вътрешен глас...Изнурените ми нозе и крехка психика правеха немислимото - с твърдата, но в същото време шеговита нотка на "катерачните команди" получих "открит урок" по практическа свободност!